Обичам го,обичам го .. Имам непреодолимото чувство , че мога да продължа да го повтарям до безкрайност . Желанието за връзка от този тип връзка-невинна и наивна любов, в двамата с еднакво силни чувства,от която най-много боли-съществува у всеки от нас. В някои тя съществува със силата на желание, като с пламък ,на запалка с привършващ газ , в други със силата на пожар в гора запалена от един невинен фас,оставен безпризорно . Понякога тази любов е споделена, в повечето случаи не , поне за мен, но болката за всички е една и съща-жестока и непреодолима, разкъсвайки сърцето на много малки парченца, които търпеливо седят и чакат времето да ги залепи едно за друго със съзнанието, че нищо няма да е както преди.
Чудиш се за какво по дяволите ти говоря? Веднага ще ти отговоря с един пример-клише. Някой, спонтанно, идва в живота ти, кара те да се влюбиш до полуда и просто си отива, оставяйки те сам да се мъчиш, сам да се отървеш от вече бледият спомен за него. И това не е краят ти си съсипан, сам и изоставен . Искаш да умреш. Чувстваш се неподготвен за трудностите на живота и ти се иска да се проявиш като слабак. Да се откажеш, когато и малката надежда в теб е умряла. Когато просто даваш абсолютно всичко, за да върнеш тези дни и моменти . Е, добре дошъл в кошмарната реалност, стигайки до все същите изводи, повтаряйки все същите грешки.
Доволен ли си ? Аз не . Налага се да останеш силен. Налага се да се пребориш. Не може да седиш със скръстени ръце и да очакваш нещо хубаво да ти се случи. Невъзможно е. Потърси щастието там където го няма. Звучи , непостижимо, нали? Напротив, напълно постижимо е. Спри да се ограничаваш в малките граници на твоето подсъзнание, огледай се хубаво,промени нещо. Погледни на нещата от друга по-хубава точка. Разбираш ли? Не трябва да бъдеш слабак и да си посягаш, както правят повечето тийнейджъри след раздяла. Просто трябва да направиш "невъзможното" и непосилното за теб. Да останеш силен, да продължиш напред. Разбира се болката не е нещо което ще отмине за ден.
Ще мине време , докато се почувстваш готов за ново увлечение. Не бързай за никъде,или ще допуснеш огромна грешка, наранявайки човека по същия начин по който ти си наранен. Просто наблюдаавай . Наблюдавай как обичайния ритъм на живота се завръща .Наблюдавай как постоянно се променяш. Наблюдавай, просто не спирай. Забележи всичко и се наслаждавай на сладката болка , наслаждавай се на това, че всеки ден ти се чувстваш все по-готов и по-готов да продължиш напред. Ден след ден просто сълзите намаляват , докато осъзнаеш , че нищо няма да се промени. В този момент ти осъзнаваш , че това е краят, че това е краят на любовта ви . Това е краят и на сълзите ти. Времето лекува най-добре,
предполагам знаеш. Дано ти е харесало, защото и аз самата пролях много сълзи докато го пишех , защото е невъзможно времето да се върне назад .
Няма коментари:
Публикуване на коментар